Хлорираните разтворители варират значително по отношение на точката на кипене, плътността и разтворимостта във вода; следователно те изискват различни работни температури, производствена среда и условия на процеса. Например, дихлорометанът има ниска точка на кипене и висока летливост, което го прави подходящ за някои процеси на органична екстракция и покритие. Трихлоретиленът и тетрахлоретиленът някога са били използвани за обезмасляване на метали и промишлено почистване, но употребата им сега е строго ограничена поради свързаните рискове за здравето и околната среда. Изборът на разтворител трябва да се основава на неговите специфични физикохимични свойства и изискванията на предвидения процес.
Хлорираните разтворители обикновено трябва да се използват в добре проветриви среди с контролирани температури и подходящо защитно оборудване. За процеси, включващи почистване, екстракция или органичен синтез, ключовите съображения включват скоростта на изпаряване на разтворителя, целостта на уплътнението на оборудването, съвместимостта на материалите и ефективността на системите за събиране на отработените газове. Тъй като изпаренията на някои хлорирани разтворители могат да се натрупат във въздуха, създавайки потенциални рискове за здравето при дългосрочно излагане или излагане на висока концентрация, те не трябва да се използват в зони без подходяща вентилация или подходящи защитни мерки. Освен това разтворителите трябва да се държат далеч от несъвместими химикали, а работните температури трябва да се контролират стриктно, за да се предотврати разлагането, причинено от прекомерна топлина или неподходящи условия на реакция.
Изборът на хлорирани разтворители също трябва да отчита фактори като емисии на отработени газове, изхвърляне на отпадъци, риск от замърсяване на почвата и водата и местни екологични разпоредби. Като се има предвид, че някои хлорирани разтворители са силно устойчиви в околната среда или представляват значителна опасност за здравето, те трябва да бъдат правилно възстановени и изхвърлени съгласно установените протоколи; никога не трябва да се изхвърлят в канализацията или в естествената среда. В случаите, когато са възможни алтернативни процеси, трябва да се оценят опции като почистващи препарати на водна основа, въглеводородни разтворители или други продукти с по-нисък риск въз основа на ефикасността на почистване, съвместимостта на материалите и оперативните разходи. В крайна сметка, пригодността на даден разтворител за дадено приложение трябва да се определи чрез справка с Информационния лист за безопасност (SDS) на продукта, изискванията на процеса и съответните разпоредби, като се гарантира подходящ баланс между производствена ефективност, безопасност на персонала и опазване на околната среда.
