Естерните разтворители са клас органични съединения, съдържащи естерна група (-COO-); обичайните примери включват етил ацетат, бутил ацетат и етил лактат. Екологичното им представяне се определя основно от фактори като тяхната химическа структура, летливост, токсичност, биоразградимост и емисиите, генерирани по време на тяхното производство и употреба. В сравнение с някои традиционни, високорискови разтворители, някои естерни разтворители показват по-добра биоразградимост; когато се използват и изхвърлят правилно, те могат да помогнат за намаляване на цялостната тежест върху околната среда. Например, етилацетатът се характеризира с висока скорост на изпарение, докато етиллактатът предлага силен потенциал за биоразграждане. Въпреки това, не всички естерни разтворители са вещества с нисък риск; тяхното специфично въздействие върху околната среда трябва да се оценява за всеки отделен случай в зависимост от отделния продукт.
Естерните разтворители се използват широко в приложения като покрития, мастила, лепила, почистващи препарати и химическо производство. Тъй като са в състояние да разтварят смоли, масла и други органични вещества, те могат да служат като алтернатива на традиционните разтворители, които представляват по-големи рискове за околната среда или човешкото здраве. Екологичните съображения за избор на разтворител се простират отвъд токсичността и биоразградимостта на самото вещество, за да включват емисии на летливи органични съединения (VOC), консумация на енергия, рециклируемост и методи за изхвърляне на отпадъци. Например, докато етилацетатът и бутилацетатът са много подходящи за промишлена употреба, те се класифицират като ЛОС. Тяхното изпарение може да допринесе за образуването на приземен озон и фотохимичен смог; следователно трябва да се прилагат подходящи мерки за контрол на отработените газове в приложения като боядисване и печат.
Оценяването на екологичните характеристики на естерните разтворители изисква цялостна оценка, която надхвърля обикновената биоразградимост, обхващаща фактори като скорост на изпаряване, екотоксичност, рискове от професионална експозиция и въздействия през целия жизнен цикъл. В промишлената практика въздействието върху околната среда може да бъде смекчено чрез избор на разтворители с по-нисък риск, оптимизиране на формулировките, използване на затворено оборудване, възстановяване на летливи разтворители и осигуряване на подходящо третиране на отпадъчните течности. За приложения със специфични екологични изисквания е важно да се консултирате с информационния лист за безопасност на продукта (SDS), техническите спецификации и съответните регулаторни стандарти, за да изберете най-подходящия продукт за предвидената употреба. Трябва да се отбележи, че ниската токсичност, биоразградимостта и ниското съдържание на ЛОС са различни понятия; следователно не може да се заключи, че един естерен разтворител притежава цялостно екологично предимство въз основа единствено на който и да е един от тези критерии.
